Листните въшки са дълги не повече от 4 мм, имат закръглена коремна област и са различни по цвят. Те са сред най-разрушителните вредители, поразяващи култивираните растения в регионите с умерен климат. Крилатите листни въшки са особено опасни за вашите култури, тъй като унищожават растенията много по-бързо от обикновените листни въшки.
Накратко за вредителя
Най-сериозният симптом на атака от листни въшки по надземната част на растенията е наличието на хлороза, която наподобява недостига на азот.
- Какво представляват листните въшки?
- Под “листни въшки” се има предвид голямо семейство от насекоми, което се състои от над 4 000 вида растителни вредители.
- Как се разпознават?
- Листните въшки могат да намалят темпа на растеж, да предизвикат появата на петна по листата, пожълтяване, спиране на растежа, набръчкване на листата, покафеняване, увяхване, ниски добиви и загиване на растенията.
- Какво да направите?
- Съществуват няколко култивационни техники, които можем да използваме, за да предотвратим или да сведем до минимум атаката на листните въшки.
Жизнен цикъл на листните въшки
Листните въшки биват крилати и безкрили. Обикновено след зимата първото поколение са безкрили. Но след няколко поколения може да настъпи липса на място върху растението гостоприемник. Това дава началото на излюпването на поколение крилати листни въшки, които могат да мигрират към други гостоприемници. Всички листни въшки, излюпени от зимните яйца, са женски. Още няколко поколения женски листни въшки се излюпват през пролетта и лятото. Женските живеят 25 дни, през които всяка една произвежда до 80 нови листни въшки. Пролетното и лятното размножаване се извършва безполово – без мъжки.
Симптоми при този вредител
Листните въшки се хранят със сока от флоема, което отслабва силите на растението и причинява нарушаване на метаболизма, завиване на листата, а при тежките случаи – загуба на листна маса. Загубата на листна маса оказва влияние върху количеството и качеството на последната реколта. Листните въшки също така пренасят токсини в растенията, променяйки систематично тяхното развитие.
Освен това “медената роса”, която листните въшки секретират, е идеална културна среда за редица разнообразни по вид гъби, които образуват преграда върху листата, като им пречат да поемат падащата върху тях слънчева светлина.
Но най-вредното въздействие на листните въшки е пренасянето на вируси. Само за няколко секунди листните въшки – особено крилатите – могат да пренесат десетки вируси от едно заразено растение към здраво растение. Най-големият проблем с вирусите е, че за тях лек няма. Затова заразяването на едно растение, което няма добра поносимост или не е устойчиво на вируса, неизбежно води до спад в крайната земеделска продукция.
Как да избегнем вредителя?
Съществуват няколко култивационни техники, които можем да използваме, за да предотвратим или да сведем до минимум атаката на листните въшки. Те включват:
- Унищожаване на плевелите, които може да служат за източник на яйца и възрастни листни въшки
- Използване на мрежи против насекоми (понякога импрегнирани с инсектициди) за покриване на културите
- Избягване на прекомерна употреба на азотни
- Отстраняване на остатъци от култури и установяване на растителни видове служещи за източник на храна за хищни насекоми (хранителна банка за растения)
Способи за контрол на този вредител
Сред естествените врагове на листните въшки са калинките (божи кравици) и златоочиците. Ларвите на обикновената златоочица (Chrysoperla sp.) са ненаситни хищници, хранещи се с листни въшки.
