Двата вида белокрилки, които поразяват много култури, са Bemisia tabaci (тютюнева белокрилка) и Trialeurodes vaporariorum (оранжерийна белокрилка). Основната морфологична разлика, която отличава тези два вида насекоми един от друг, е разположението на крилцата им. При B. Tabaci те са разположени косо спрямо тялото, а при T. vaporariorum са разположени хоризонтално над тялото и паралелно спрямо повърхността на листото. Освен това възрастните индивиди и какавидите на T. vaporariorum обикновено имат повече восъкоподобен прашец по крилата си, отколкото B. tabaci.
Накратко за вредителя
- Какво представляват белокрилките?
- Белокрилките са полутвърдокрили насекоми от семейство Aleyrodidae. Те могат да нанесат значителни щети и загуба на продукция.
- Как се разпознават?
- Отделни места по листата са с променен цвят – там, където са се хранили насекомите.
- Какво да направите?
- Една от основните цели при контрола на белокрилките е да се предотврати заразяването на културата с вируса, който насекомите носят със себе си.
Жизнен цикъл на белокрилките
Пълният жизнен цикъл на белокрилките продължава между 15 и 40 дни в зависимост от условията на околната среда, по-специално температурата, тъй като яйцата се развиват във възрастни индивиди по-бързо, когато температурата е по-висока. Белокрилките обикновено снасят яйцата си върху долната повърхност на листата, към която ги прилепват.
Симптоми при този вредител
Растенията понасят преки повреди от храненето на белокрилките. Смучейки растителните сокове, белокрилките променят цвета на онези части от листата, от които са се хранели. Освен това при изсмукване на растителните сокове те отделят токсични вещества върху флоема, които след това се разпространяват по цялото
растение. Това води до нарушаване на метаболизма на растенията и до тяхното всеобщо отслабване, до хлороза и до промени в цветовете и плодовете. От гледна точка на непреките повреди, които белокрилките нанасят, “меласата”, секретирана от нимфите, благоприятства развитието на гъби, като например чернилните гъби (Capnodium sp.), върху листата на растенията. Този вид плесен действа като преграда, която намалява фотосинтезиращата способност на растенията.
Но най-сериозната повреда, която белокрилките може да причинят на културите, е пренасянето на вируси.
Как да избегнем вредителя?
Една от основните цели при контрола на белокрилките е да се избегне заразяването на културата с вируса, който насекомите може да носят със себе си. Затова е важно е да се отстранят всички плевели или остатъци от други растения, които се намират в близост до културата, защото те може да служат за местообитание на белокрилките. Освен това, ако една белокрилка прелети от заразен с вирус плевел до вашата култура, вирусът може лесно да се разпространи. Също така добър вариант за предотвратяване на заразяването с вредители е да се използват предпазни прегради, като например мрежи или покрития.
Способи за контрол на този вредител
За контрол на белокрилките може да се използват редица хищни насекоми, паразити и някои ентомопатогенни гъби. Повечето хищни насекоми се хранят с яйцата и нимфите на белокрилките. В тази категория влиза хищната калинка Delphastus catalinae. Ларвите на златоочиците и някои видове креватни дървеници също са добри и естествени средства за контрол на този вредител. Малките оси от семейство Aphelinidae паразитират по ларвите на белокрилките. Осите снасят яйцата си върху ларвите и се развиват, като се хранят с гостоприемника си.
