Структурата на почвената смес е определящ фактор за това колко вода и въздух се дава на корените. Въздухът е важен за снабдяването на корените с кислород, както и за микроорганизмите в кореновата среда.
Корените се нуждаят от кислород, за да растат, за да поддържат кореновата система и за да приемат вода и хранителни вещества. При бързорастящите растения осигуряването на добро количество въздух е от изключително значение, за да се получат добри крайни резултати. Липсата на въздух в ранните стадии на отглеждането води до слабо развита коренова система, която затруднява растежа и води до по-слаб добив.
За да се гарантира, че кореновата среда получава достатъчно количество въздух, е необходимо да се вземе кислород от въздуха в помещението за отглеждане, което се осъществява чрез дифузия. Структурата на почвената смес, която трябва да се приготви, принципно зависи от качеството на суровините в нея. За да се получи добра почвена смес, е необходимо да се започне с необработен торф, който притежава стабилни структурни характеристики.
Вертикално нарязан или тънко нарязан торф?
За експлоатирането на торфени наноси може да се използват два различни метода: най-евтиният, но най-малко ефикасен метод се състои в “подрязване” на повърхностния слой на торфа. Недостатъкът на тази техника е, че структурата на торфа става не толкова грапава, което има нежелан ефект върху взаимодействието ѝ с въздуха и водата.
Вторият метод представлява вертикално нарязване на торфа. Това е най-добре познатият метод още от най-дълбока древност. Торфените брикети, които в миналото са използвали за гориво за готвене и за отопление на домовете, са били нарязвани по този начин. Извличането на торф по този начин е скъп процес. Когато торфът се нареже на блокчета, той трябва да се обръща на ръка, за да изсъхне.
Колкото по-грапав е торфът, толкова по-добър е балансът между водата и въздуха в него, а това е гаранция, че корените ще се развиват по-добре в хранителната среда, че растенията ще са по-здрави и че ще се намали тенденцията почвените смеси да увеличат плътността си.
Повърхностен и дълбочинен торф
Една от основните съставки на почвените смеси е торфът. Той представлява натурален материал, натрупван през вековете и образуван от отмряла растителност. Торфът произлиза от региони, където климатичните условия са принудили новия растителен материал да се формира по-бързо, отколкото е гниела отмрялата растителност. Бавно, но сигурно този процес е образувал слой от органичен материал, който би могъл да бъде дълбок няколко метра.
Можем да разграничим два различни вида торф: повърхностен торф и дълбочинен торф. Дълбочинният торф се образува в региони, в които нивото на подземните води е високо и в които има обилно количество хранителни вещества. Дълбочинният торф обикновено съдържа висок процент изгнил материал и може да има високо съдържание на тиня, пясък и вредни соли, които го правят неподходяща основна съставка на добрите почвени смеси. Повърхностният торф се образува под влиянието на дъждовната вода в региони, слаби на хранителни вещества, и неговата главна съставка е сфагновият мъх. Това е малко растение, което умира отдолу, докато продължава да расте отгоре върху собствените си останки. Може да се открият останки и от други растения, например от растението пушица.
Сфагнов мъх
Сфагновият мъх е особено подходящ за хранителен субстрат, защото е натурален, лек, чист и лесен за работа. Той има ниско съдържание на хранителни вещества; неговата pH варира от 3,5 до 4,5. Сфагновият мъх притежава добри характеристики на задържане на вода (до 20 пъти повече от собственото си тегло). Профилът на повърхностния торф в равнинния регион, богат на торф, в Северозападна Германия съдържа различни слоеве, образувани в различни периоди.
