Хидропонните системи за отглеждане на растения са изключително популярни и вероятно популярността им ще нараства още. Те са подходящи за отглеждане на растения и в малки, и в големи мащаби. Възможностите за прилагане на пряк контрол означават по-високи добиви, при които се използват правилните хранителни вещества. При настоящото усъвършенстване на измервателното оборудване и напредъка на технологиите в сектора като цяло бъдещето изглежда светло. Дори са разработени хидропонни системи, които да осигуряват на астронавтите прясна храна по време на експедициите до Марс.
История
Думата “хидропоника” произлиза от гръцките думи hydro (вода) и ponos (работа) и означава буквално “работа с вода”. Първите хидропонни системи идват още от древността. Всъщност Висящите градини на Семирамида и плаващите градини на ацтеките в Мексико са били първите хидропонни системи. Благодарение на постоянното заливане на земеделските площи с вода било възможно да се отглеждат растения за храна през цялата година.
Основите на съвременните хидропонни системи били положени след експериментите, проведени от 1865 г. до 1895 г. от германските учени Фон Сакс и Кноп. Те открили, че за да се развият добре, растенията се нуждаят от някои хранителни елементи.
Първите успешно работещи хидропонни системи били създадени през 30-те години на миналия век от д-р Герике в американския щат Калифорния. През Втората световна война тези системи били приспособени така, че да осигуряват пресни зеленчуци на американските войници. През 70-те и 80-те години на миналия век първите хидропонни системи били пригодени за търговски цели за производството на зеленчуци и цветя.
Хидропониката е
метод за отглеждане на растения без почвени смеси, при който всички хранителни вещества се набавят посредством водата. Трябва да се прави разлика между “истинските” хидропонни системи, в които растенията се отглеждат, без да се използва субстрат (системите от типа NFT и аеропонните системи) и хидропонните системи, в които се използва субстрат (минерална вата, перлит, кокос, керамзит и торф). Видът на използваните торове зависи от вида на системата. Важно е също да се прави разлика между отворени и затворени системи.
При отворените системи за отглеждане (системи със стандартно оттичане) субстратът постоянно се снабдява с нови хранителни вещества, а старите се извеждат от субстрата през дренажната система. В една затворена или рециркулационна система хранителните вещества не се извеждат през дренажната система, а отново се събират и доставят на растенията. Това е особено полезно, ако при отглеждането не се използва никакъв субстрат или ако субстратът задържа относително малко влага (керамзит или перлит).
Много важно е да се знае, че при отглеждането в хидропонни системи хранителният разтвор съдържа всички необходими за растението елементи в подходящи пропорции. Кой е най-подходящият тип система, зависи от предпочитанията и опита на производителя.
Хидропониката – “за” и “против”
| Отворени системи (със стандартно оттичане) | Затворени системи (рециркулационни) | |
| “За” | По-лесно се контролират, тъй като растенията получават постоянно нови хранителни вещества. Подходящи също и за вода с ниско качество (EC – 0,75 или по-висока). |
Не е необходимо дрениране на използваните хранителните вещества. Корените получават много въздух, когато се използва правилния субстрат. |
| “Против” | По-голяма загуба на вода и хранителни вещества. | Болестите може да се разпространят в цялата система посредством движещите се в затворен цикъл хранителни вещества. Трябва да се наблюдават нивата на pH и EC. |
| Серия торове | CANNA HYDRO | CANNA AQUA |
